Кратка история на парфюма - от античността до днес

Хората винаги са искали да ухаят приятно като за тази цел са ползвали различни ухания под една или друга форма още от древността. Разбира се, изключения също е имало - като например Испанската кралица Изабела, живяла през 14ти век, която често се е хвалела, че се е къпала само два пъти през целия си живот.

А задавали ли сте си въпроса, какво точно е парфюмът? Дали под това наименование хората винаги са разбирали познатата ни днес ароматна течност в малка стъклена бутилка? Всъщност някои от първите парфюми също са били съхранявани в малки стъклени бутилки... Както французите обичат да казват – колкото повече неща се променят, толкова повече неща остават същите. По отношение на парфюмите, тази максима остава валидна.

В действителност наименованието парфюм идва от латинската фраза per fumus, което означава "чрез дим". И това не е случайно -  първите "парфюми" всъщност са представлявали аромати отделяни при горенето на тамян.

Тамянът и древната история

Още в древния Египет, тамянът се е ползвал за ароматизиране на въздуха и е бил считан за изключително луксозен продукт - богатите го използвали в домовете си, а богослужителите - по време на религиозни ритуали. "Простолюдието" трябвало да се задоволява с миризмите на обикновения живот.

Статутът на тамяна като луксозна стока се дължи и на огромния труд, който се е влагал в производството му. Тогава, както и сега, колкото по-трудно е било да се произведе едно нещо, толкова по-скъпо е струвало то.

Това ни води до един съществен момент - от какво се създават парфюмите?

Първоначално са се използвали различни кори, клони, листа и цветя, стрити на прах. По-късно, древните египтяни упознали и започнали да използват и течните аромати. Това ставало като върху кожата си те нанасяли различни масла и цветни екстракти. А не след дълго ползването им станало популярно сред всички слоеве на обществото. Течните ароматни масла се ползвали при къпане, а древните египтяни се къпели често. Между другото така известните обществени бани в Гърция и Рим са били взаимствани от Египет.

Разпространението на парфюма до западните общества

Египетската култура е оставила своя отпечатък и до днес, така както и парфюмите продължават да завладяват нови територии. В Гърция и Рим, например, тамянът не е бил така популярен, но за сметка на това ароматните масла имали широка употреба в баните. Най-често за основа за мъжките парфюми бил използван зехтинът. Тези ароматни масла всъщност имали двойно предназначение. Освен че ухаели добре в горещия средиземноморски климат, те също така защитавали и кожата от слънчевите лъчи.

До този момент парфюмите се произвеждали от смачквани цветове, кори, дървесина и листа, след това те се смесвали с различни масла или се изгаряли като тамян. Нещата започнали да се променят през Средновековието, когато арабските химици разработили процес, чрез който извличали масла от самите цветя. Днес ние ги наричаме етерични масла, и те представляват същността на съвременния парфюм.

Парфюмът в модерните времена

Арабски търговци започнали да доставят етерични масла в Европа през Ренесанса и те бързо станали неизменна част от производството на парфюми.

Парфюмът като начин за прикриване на неприятните миризми на живота бързо се разпространил в цяла Европа. Във Франция станал особено популярен в кралските среди... Дворът на Луи XV е известен като "парфюмираният двор". От Франция идва и практиката за нанасяне на парфюма върху китките.

Но не само кралските особи ползвали парфюми. Дамските ръкавици и перуките, които били хит през Ренесанса, често били парфюмирани. Ако се загледате в портретите на велики личности от тази епоха ще забележите белите им перуки. Те не са побелели от използване, а от напарфюмираната пудра нанесена върху тях.

Парфюмите през 20-ти век

Практиката на производство на парфюми от ароматни масла, главно от растителни източници, остава и до днес. Най-голямата разлика между женските аромати сега и ароматите от 17-ти век е в бутилката.

Модерните стъклени бутилки за парфюми като малки произведения на изкуството, са плод на въображението на Франсоа Коти, френски парфюмерист, който в началото на 20ти век имал завидна репутация. Освен таланта си на изкусен парфюмерист, той имал и завиден нюх към маркетинга, продавайки парфюмите си в малки, атрактивни стъклени бутилки.

Този вид представяне на парфюма се е наложил и едва ли някой от нас може да си представи парфюма без неговата лъскава обвивка. Това е и последната стъпка от неговата еволюция.

И така стигнахме до парфюмът, който познаваме и обичаме днес - един културен феномен, характерен за всички общества, превърнал се във форма на социално общуване.